Събират група гимназисти, които са на 16-18 години и отиват

 

Събират група гимназисти, които са на 16-18 години и отиват някъде по местата на бойната популярност, да речем, в някое село. Там вземат джиесемите и всички съвременни джаджи на всички. В подмяна се дава уоки-токи, по едно на взвод, а на всеки - раница, оръжие и униформа, същински - в миналото принадлежали на участник във войната. На врата на всеки се окачва идентификационен номер – някой става сержант Янсен, някой става редови войник Ван Мол, имената на всички са от взвода, който особено е защитавал това село. Оставят цялата група на 15 километра от селото и децата вървят в жегата с целия си багаж.

2-3 часа вървене. Оръжията, които първоначално не тежат толкоз доста, стават доста тежки. Раницата трие раменете. Искат да хвърлят тежките раници и да легнат. Искат да си поговорят, да се майтапят, само че не могат. Този, който е назначен за сержант, би трябвало да поддържа дисциплинираност в групата - да вървят безшумно, да не крещят, да не изостават, да не тичат напред и да не правят нелепости (представете си, че сте 17-годишен на мястото на някакво хлапе, което би трябвало ненадейно да обуздае 15 свои съученици).

Стигат до селото, след това учителят-командир ги води до една къща, стопират. - Кой е редови войник Ван Мол тук? - Аз! - Когато вашият взвод се приближи до това място, редови войник Ван Мол беше взривен от мина покрай тази къща. - От този миг нататък редникът с идентификационна табелка Ван Мол мълчи. Отиват по-далеч. - Кой е редови войник Стивънс? - Аз! - В този миг взводът е нападнат, редови войник Стивънс е ранен в бедрото и умира на място от загуба на кръв, помощта не е пристигнала в точния момент. - От този миг редови войник Стивънс мълчи. И по този начин не престават, до момента в който стигнат до гробището и виждат по какъв начин стоят в редица, един след различен, камъни с имената на тези, чиито идентификации имат на шиите си. И схващат, че от 15, двама са оживели - същите като тях, осемнадесетгодишни новобранци, които са желали да се майтапят, да слушат музика, да пишат с противоположния пол, да танцуват и да се целуват, само че вместо това - жадност, апетит, мраз, болежка, боязън, отмалялост и за доста, неочаквана и ужасна гибел.

Здравка Станчева